fbpx

Инвестирайте в здравето си!

Човекът винаги е използвал билките за лечение и почти веднага след
като се е научил да пише е записал описания на лечебните им качества в
“тратати за билките”.
Първият познат тратат за билките е написан преди почти 5000 години
по време на царуването на китайския император Тиен-лунг. Казвал се е Pen
Tsao и е съдържал описания на медицинските потребители на над 300 билки.
През 2000 г. пр. Хр., египтяните използвали билки в медицината, в
козметиката и в балсамирането. Гърците и римляните усъвършенствали някои
от тези техники и развили други нови, собствение. За тяхните проучвания е
станало ясно от писанията на Хипократ през V в. пр. Хр. и от книгите “De
Materia Medica” на Диоскорид и “Естествена история” на Плиний Стари,
състояща се от 37 глави (и двете от I в. след Хр.).
В Западна Европа е имало две фитотерапевтични традиции. Едната е
била суеверна: някои билки са били част от популярните лекове, понеже се е
вярвало, че приличат на някои части на човешкото тяло. Например,
медуницата има листа под формата на бели дробове и се е използвала за
лекуване на кашлицата: тази традиция е позната като “доктрина на
подписите”. Другата естествена традиция се основава на научни опити и в
началото са извършвани опити от калугерите в манастирските градини.
През XIII в., Лондон е станал важен търговски център за билки и
подправки; оригинални билки и квази-оригинални билки се намирали за
продан навсякъде. Билките с лечебни свойства, взети индивидуално, били
наречени “обикновени”; комбинациите от две или повече билки – “лекарства”.
През XVI и XVII в., популярността на фитотерапията довела до
създаването на първите ботанически градини, посветени основно на видовете
билки, където са се извършвали изследвания и се обучавали студенти.
Първата била създадена в Пиза през 1543 г. и е последвана от дпуга в Прахова
през 1545 г. След това тяхното разпространение е постоянно – в Лайден през
1587 г., Копенхаген – 1600 г., Лондон – 1606 г., Париж – 1635 г., Берлин – 1679
г., Токио – 1684 г. и Калкута – 1787 г.
Много голям напредък е осъществен през втората половина на XVIII в.,
чрез дейността на двама велики шведски учени, ботаникът Карл Линей (1707-
1778) и химикът Карл Вилхелм Шийл (1742-1786). През 1753 г. Линей е въвел
една нова номенклатурна система за билките: тя е помогнала за точното
идентифициране на билките и проправя пътя към компилацията между
Фармакопеите, официалните книги, които изброяват лекарствата и описват
начина им на приготвяне. Шийл е изолирал от билките много органични
киселини, които оттогава се използват в конвенционалната медицина.

Фитотерапията или науката за използване на билките в полза на
здравето е на хиляди (думата фитотерапия произтича от гр. phyton = билка,
therapie = наука за лечението и третирането на болестите). Преди 2000 г.
преди Хр. египтяните, гърците, римляните са използвали билките за различни
лечения, балсамиране, козметика, като доказателство са старите писания на
Хипократ, Диоскорид, Плиний Стари.
Фитотерапията е родена заедно с човека, който по инстинкт, чрез
наблюдение, опит и интелигентност е научил да си избира от околната среда
най-полезните билки или продукти от растителен произход, с профилактична
или лечебна цел: гъби, водорасли, лишеи и на практика вскички части от
висшите растения.
При Хипократовата и Парацелиевата концепция се смята, че храните са
нашите лекове, а лековете са на първо място храните. Въпреки че, известно
време тази истина беше забравена, сега, като последователи на натуралната
терапия, ще трябва да признаем, че в билките и араоматните растения, в
зеленчуците и плодовете, в семената, активните или хранителните вещества,
са добре разпределени и най-вече нашият организъм е по-добре пригоден към
тях, отколкото към производните на ултрапрепаратите или на храните, или
полусинтетичните лекарства, получени в лаборатория. От друга страна трябва
да се отстрани и предубеждението, че билките биха били безвредоносни. Има
многобройни примери, в които растителните суровини или веществата,
получени от тях, съдържат силни отрови. Особено алкалоидите и някои
гликозиди влизат в тази категория (аконитин, стрихнин, морфин, атропит,
лизергинови алкалоиди, дигиталисови гликозиди и т.н.).
Заедно с изолирането на морфина през 1805 г., се е вярвало, че
проблемът с приобщимостта и стандартизацията на билките или екстрактите
от билки, е бил разрешен. Смятало се е, че само малък брой чисти вещества
от билките са активни, другите съединения са били само баласт. Пренебрегнат
обаче е бил фактът, че химичните вещества от билките съставляват активен
комплекс на базата на едни синергични действия, които представляват
безспорни терапевтични предимства по отношение на някои комбинации на
чисти химични вещества. Разбира се, че днес никой не оспорва, че в случай
на оказване на първа помощ при остри тежки заболявания, се прибягва до
чисти химични съставки, независимо дали натурални или получени в
лаборатория. За повечето хронични заболявания, които изискват
продължителни лечения, се препоръчва използването на билките като такива
или на екстракти, които да съдържат възможно най-непроменен комплекса от
съществуващи активни съставки във вида или във видоовете свързани билки,
с цел получаването на фитотерапевтичен продукт.

Използвайте билковите продукти с лечебни и терапевтични  цели!

Бъдете здрави!

www.badizdrav.eu

Абонирайте се за нашите имейли и ще Ви изпратим Безплатна Е-книга "Как да се грижим за стомаха?" - 7 Съвета за разрешаване на проблеми със стомашно чревния тракт.

* задължителни полета

Изберете какви имейли искате да получавате от нас.

Винаги можете да се отпишете от имейлите ни, като кликнете на "Отписване".

We use Mailchimp as our marketing platform. By clicking below to subscribe, you acknowledge that your information will be transferred to Mailchimp for processing. Learn more about Mailchimp's privacy practices here.

Вашият коментар

Вашият имейл адрес няма да бъде публикуван. Задължителните полета са отбелязани с *